Представяме на Вашето внимание позицията на адвокат Милена Кадиева, основател и изпълнителен директор на Фондация ,,ДА - Обединени срещу насилието”, по отношение на съвместното упражняване на родителски права и необходимите законодателни промени в Семейния кодекс:

,,8-ми март

Не очаквах, че в днешния ден, който като адвокат-защитник на човешките права възприемам като Ден на защитата на правото на жените да бъдат равнопоставени с мъжете, ще ми се наложи да напиша този пост.
Но го правя.
Защото вярвам в и работя за равнопоставеността на двата пола.
Защото винаги съм била защитник на правата на децата.
Правата на децата и защитата на техния интерес ме води в цялата ми адвокатска практика.
Възрастните/родителите ще продължат живота си и след развод/раздяла, но често – заради действащото законодателство и практика, които изискват воденето на родителски войни за налагане на еднолично родителство, те използват децата си като инструменти за отмъщение и, увлечени в битката за родителско надмощие, ги лишават от единия им родител, като ги превръщат в жертви на домашно насилие във формата му на родителско отчуждение.

Трябва да кажа следното.

В настоящата национална правна уредба на семейните отношения в България вече се съдържа оборима презумпция за съвместно упражняване на родителските права („споделено родителство“), а именно: носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител; родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак; родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно; родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

Обобщено, докато живеят заедно, мъжете и жените (майките и бащите) са равнопоставени при упражняването на родителските права на децата си. 

След раздялата родителите (бащата и майката) имат три възможности, в две от които презумпцията за „споделено родителство“ продължава да действа:
1. Бащата И майката могат да продължат да отглеждат и да се грижат за децата си съвместно (в условията на „споделено родителство“), като устно се разбират за своите права и задължения. 
2. Бащата И майката могат да подпишат изрично споразумение за отглеждане на децата в условията на „споделено родителство“, което да бъде одобрено от съда със съдебно решение.
3. Бащата ИЛИ майката, независимо, че и двамата имат равен или сходен родителски капацитет, обсебват детето, ограничават другия родител от контакти с него или го отчуждават до степен то да не иска да вижда другия родител и така започва войната за еднолично упражняване на родителските права. Точно тук законът изключва възможността за съдебно постановяване на съвместно упражняване на родителските права - „споделено родителство“. Резултатът е: деца, въвлечени в конфликт на лоялност; деца, жертви на домашно насилие във всичките му форми, включително родителско отчуждение; деца, растящи без един родител; деца без женски или мъжки модел за развитие – ощетени психически и емоционално.

Затова е важно предлаганите в момента законодателни промени в Семейния Кодекс да се приемат по начин, който да гарантира правото на децата на ДВАМА родители, като в същото време ги защити от насилие, тормоз и рискове за живота и здравето им.

Безкрайно съм изненадана как хора, организации и институции, които твърдят, че защитават правата на човека и най-вече тези на децата, изразяват позиции против въвеждането на съвместното упражняване на родителските права, като оборима презумпция и в третата хипотеза, посочена по-горе. Това е промяна в Семейния Кодекс, която ще гарантира защитата на най-добрия интерес на децата и ще спре родителските войни.

Освен това, ще се приближим до постигането на равнопоставеност между мъжете и жените, тъй като и двамата родители ще споделят родителската отговорност, и двамата родители ще имат възможност да се развиват кариерно и личностно като имат време и за децата си и за себе си.

Надявам се разумът да надделее над личните, лобистките и финансовите интереси на всички тези хора, организации и институции.

Защото, всички искаме да защитим децата, нали?”