Отговорът на заглавието-въпрос е категорично ДА. От години ние от Фондация ДА сме ангажирани с темите относно домашното насилие, правата на децата и равенството между половете. Когато става дума за родителски права и конфликтите, породени от развод или раздяла в двойката, най-често говорим за пострадали от този конфликт деца. Оставени в ситуацията на невъзможен избор между майка и татко, децата стават жертва на всички форми на домашно насилие, а в последните години в много от случаите стават жертва и на причинено им "родителско отчуждение*", което е жестока форма на емоционално и психическо домашно насилие. Ние подкрепяме всяка стъпка към намаляването на междуродителското напрежение, свързано с упражняването на родителските права от родителите след раздялата на семейството. Въвеждането на "съвместно упражняване на родителските права" (споделено родителство) като оборима презумпция в Семейния кодекс е стъпка в тази посока.
Обобщено по темата: "Бащинството" като институт с правно значение, касаещо възможността на бащата да отглежда и възпитава децата си, се появи в Кодекса на труда от 2009г. с въвеждането на "отпуск по бащинство" за отглеждане на новородено дете. По-късно в КСО се даде възможност на бащите да ползват осигурителния риск "майчинство", т.е. да отглеждат децата си до 2-годишна възраст, след 6-тия месец на детето и след съгласие на майката.
В същото време в Семейния кодекс, независимо, че е прокламирано равенство в родителските права и задължения между майката и бащата и независимо, че има възможност за "съвместно упражняване на родителските права" (споделено родителство) след споразумение, съдът няма право служебно да определи споделено родителство, заради тълкувания на материята от ВКС, които му забраняваха. В резултат при липса на споразумение, съдът е длъжен да посочи единия родител за "основен", който да упражнява родителските права, а другият, макар да не е с отнети или ограничени родителски права, получава "режим на лични контакти с детето".
Този режим на лични контакти най-често се ограничава до две съботи в месеца. В обичайния случай за основен родител се определя майката, а бащата получава въпросните две съботи. Абсолютно невъзможно е в такава ситуация бащата да участва във възпитанието или отглеждането на детето. Той се превръща в "съботно-неделен" или "празничен" татко, ангажиран само с плащането на издръжка или купуването на подаръци...
Това е нарушение на всички национални и международни стандарти за правото на семеен живот на детето, както и на родителя, който е ограничен по неестествен начин да контактува с децата си.
В същото време тази практика на предоставяне на основните родителски задължения на жената, породена от неясноти и липси в Семейния кодекс, води до неравномерно разпределение на родителските задължения между майката и бащата, като в повечето случаи майката поема изцяло грижите и отглеждането на децата, което спира нейното кариерно, икономическо и социално развитие - процес, посочван като основна причина за половата неравнопоставеност и за по-ниския социален и икономически статус на жената през целия и живот.
Тази несправедливост и очевидна дискриминация е време да се поправи с изменения в СК, които да регламентират равнопоставеността между майката и бащата в отглеждането и възпитанието на децата в случаите, в които семейството е разделено и единият родител не желае споразумение.
НЕжеланието на единия родител не може да е пречка пред другия родител да се грижи за детето си.
Ние от Фондация ДА подкрепяме въвеждането на "споделеното родителство" (съвместното упражняване на родителските права) като основно законово положение в СК, т.нар. оборима презумпция. Т.е. не родителите да се очернят един друг в безсмислена надпревара за пиедестала на "еднолично решаващия всичко родител", както е сега, а само в действително проблемни случаи, когато детето е застрашено, да се прибягва до съдебни спорове и евентуални ограничения на единия родител, независимо майка или баща, в защита най-добрия интерес на детето.
*Родителско отчуждение - съзнателно настройване на детето срещу другия родител, всяване на страх у него от другия родител и възпитание на омраза към родител, което се класифицира като пример на емоционално и психическо домашно насилие.
